Бягане без обувки

 

Въпросът как най-добре да се предпази крака на бегача от травми, вълнува както учените, така и дизайнерите на спортни обувки.

 

Според учените, това изследване е довело до еволюционен напредък в разрешаването на този проблем.

 

Научният екип е използвал комбинация от везни с голяма чувствителност, високоскоростни камери и 3-измерен анализ на движението, за да сравнят бягането със и без обувки.

Резултатите им показали че обутите бегачи обикновено удрят земята първо с петата си.

 

"Това създава удар. Все едно удрят петата ви с чук, тежък до три пъти колкото собственото ви тегло.", казва водещия изследовател, д-р Даниел Либерман, от Харвардския университет в САЩ.

 

Съгласно няколко проучвания, тези сблъсъци са отговорни за определени типове травми от периодично натоварване.

 

"Обувките вършат работа, доколкото омекотяващата им система поглъща по-голяма част от силата на удара, забавяйки го."

 

Но явно опитните боси бегачи са развили друг метод за предпазване от болки, удряйки земята с предната или средната част на стъпалото.

 

"При правилно посрещане на земята с предната или средната част на ходилото, може почти напълно да се елиминират сътресенията, което прави босото бягане комфортно.", казва д-р Либерман.

Той обяснява, че стилът на бягане на бос крак, в някои отношения може да бъде още по-малко натоварващ.

 

Филмовите му материали демонстриращи специализираната анатомия на човешкия крак са довели него и колегите му до предположението, че съвременните маратонки може би значително са изменили начина на бягане на хората.

 

 

Много знаменити атлети са се състезавали боси, в това число южно африканската състезателка Зола Бъд. Това е накарало учените да си задават въпроса дали бягането бос не е по-ефикасно. Д-р Уилиам Юнгерс, учен по анатомия от Стоун Брукския университет в Ню Йорк, който също е участвал в това проучване, твърди, че последните открития имат "потенциални ползи и са от значение за спортната медицина и дизайна на спортните обувки". Той обяснява в една своя статия, как босите бегачи, докосвайки земята първо с предната част на стъпалата си използват максимално енергията, акумулирана в глезена и свода на ходилото. 

Но, както обяснява професор Либерман, тази техника има плюсове и минуси: "босите бегачи трябва да използват техните прасците и ахилесови сухожилия в много по-голяма степен, за да контролират свиването на глезена. Така, хората, които преминават на този стил бягане е по-вероятно да развият проблеми с прасците, освен ако не го направят бавно, внимателно и с много разтягане на мускулите."

Д-р Джей Сток, специалист по еволюционна биология от университета в Кеймбридж в Обединеното Кралство заяви: "Това ни осигурява неоспорими доказателства, че съвременните маратонки променят начина, по който хората бягат, което от своя страна води до по-голямо напрежение за тялото." Той също подчертава факта, че "много от атлетите на световно ниво бягат боси".

Д-р Уилиам Юнгерс заключава: "Необходим е нов подход, базиран на доказателства, който да оцени различните конкуриращи се концепции, за това какво трябва да представляват обувките за бягане, ако изобщо такива са необходими".

Източник: BBC

http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8483401.stm